Tabla de Contenidos
Сярна киселина: SO 2 + H 2 O –> H 2 SO 3
Въглеродна киселина: CO 2 + H 2 O –> H 2 CO 3
Киселинните оксиди, тоест оксидите, които се образуват от свързването на кислород с неметал, са известни също като анхидриди и когато тези киселини се комбинират с основи, те произвеждат соли:
SO 2 + 2NaOH –> Na 2 SO 3 + H 2 O
основни оксиди
Обикновено елементите от група 1 и 2 с кислорода образуват основни оксиди, наричани още безводни основи. Пример за реакция на тези оксиди с вода би бил:
K 2 O + H 2 O –> 2 KOH
Основните оксиди са оксидите на металите. Ако реагират с вода, те образуват добре познатите хидроксиди, като предишния пример, в който като продукт на реакцията се получава калиев хидроксид.
Металните оксиди, известни също като основни анхидриди, реагират с киселини, като също произвеждат соли, както е показано в примера на следната реакция:
MgO + 2 HCl –> MgCl 2 + H 2 O
Амфотерни оксиди
Амфотерното вещество е вещество, което може да реагира химически или като киселина, или като основа. Следователно амфотерните оксиди ще бъдат тези, които проявяват както основни, така и киселинни свойства. Когато амфотерен оксид реагира с киселина, той произвежда сол и вода, показвайки основни свойства. Докато, ако реагират с основи, те образуват соли и вода, показващи киселинни свойства.
Цинковият оксид, реагирайки с киселина като солна киселина или хлороводород (в зависимост от неговото състояние), дава сол, както е показано в следната реакция:
ZnO + 2 HCl –> ZnCl 2 + H 2 O (основна природа)
При взаимодействие на цинков оксид с основа, като натриев хидроксид, се получава сол:
ZnO + 2 NaOH –> Na 2 ZnO 2 + H 2 O (киселинна природа)
Киселинни или основни тенденции на оксидите
Оксидите на елементите в период стават прогресивно по-киселинни отляво надясно в периодичната таблица, така че например в третия период поведението на оксидите се променя, както следва:
Основен Na 2 O, MgO; Амфотерен Al 2 O 3 , SiO 2 ; Киселина P4O10 , Cl2O7 _ _ _ _
Al 2 O 3 е точката, в която настъпва промяна от основен оксид към киселинен оксид. Важно е да запомните, че тенденцията се отнася само за оксиди в техните най-високи степени на окисление . Индивидуалният елемент трябва да бъде в най-високото си възможно състояние на окисление, тъй като тенденцията не следва, ако всички степени на окисление са включени.
