Tabla de Contenidos
Уилям Шекспир умира на около 50-годишна възраст на 23 април 1616 г. в Стратфорд на Ейвън.
Кратко резюме на Ромео и Жулиета
Ромео и Жулиета е може би най-известната романтична трагедия в света. Нейните главни герои, Ромео Монтеско и Жулиета Капулети, са двама млади италианци, които се влюбват, но принадлежат към семейства, които са врагове.
Историята се развива в град Верона, Италия, където тези две враждуващи семейства имат древна неприязън, която предизвиква постоянни спорове. Въпреки това, двамата потомци на всяка фамилия, Ромео и Жулиета, се влюбват от пръв поглед и изживяват страстен и мимолетен романс.
Цялата история се развива за около шест дни; влюбените се срещат тайно, заявяват си любовта един на друг и по-късно с помощта на Фрай Лоренцо тайно се женят. След сватбата има конфронтация между Монтеки и Капулети, където най-добрият приятел на Ромео, Меркуцио, умира, убит от Теобалдо Капулето, братовчед на Жулиета.
Като отмъщение Ромео убива Теобалдо и по-късно отива в Мантуа, заточен.
По-късно бащата на Жулиета решава да я омъжи за граф Парис. Брат Лоренцо отново й помага, предлагайки й отвара, за да се престори на мъртва. Жулиета прилага този план на практика, но Ромео никога не разбира за хитростта и вярва, че тя наистина е мъртва. След това Ромео се връща във Верона и веднъж в мавзолея на Жулиета, съсипан от смъртта на любимата си, изпива отрова и умира.
Жулиета, събуждайки се и виждайки любимия си мъртъв, взема камата си и се самоубива.
Ключовите монолози на Жулиета
В хода на историята Жулиета чрез различни монолози изразява вътрешните си конфликти и чувствата си към Ромео. По-долу са някои от неговите забележителни монолози, преведени на испански.
ДЕЙСТВИЕ ВТОРО, СЦЕНА II: Известната балконска сцена в градината на Капулети
Тази сцена се развива, след като главните герои се срещнаха на среща. В тази част от монолога Жулиета изразява разочарованието си от научаването, че Ромео принадлежи към съперничещото семейство. Прави го на глас, без да знае, че Ромео е под балкона.
ЖУЛИЕТА Ромео, Ромео! Защо си Ромео? Защо не се отречеш от името на баща си и майка си? И ако нямаш смелост за толкова много, обичай ме и аз няма да имам себе си за Капулети.
[…]
ЖУЛИЕТ.-Ти не си ми враг. Това е името Монтегю, което носите. И какво означава Монтегю? Това не е нито крак, нито ръка, нито ръка, нито лице, нито част от човешката природа. Защо не вземеш друго име? Розата нямаше да спре да бъде роза и да раздава своя аромат, дори и да имаше друго име. По същия начин моят скъп Ромео, дори и да имаше друго име, щеше да запази всички добри качества на душата си, които не му се предават по наследство. Остави името си, Ромео, и в замяна на името си, което не е съществено нещо, вземи цялата ми душа.
Други монолози от същата сцена
След известни премеждия Жулиета стига до заключението, че човек е нещо повече от фамилията си; по същия начин семейството на Ромео не му пречи да обича или да бъде привлекателен. Тогава тя открива, че Ромео е чул думите й. По-късно и двамата открито заявяват любовта си и се появява планът да се оженят.
[…]
ЖУЛИЕТ.-А коя си ти, че сред сенките на нощта идваш да изненадваш тайните ми?
[…]
ЖУЛИЕТ.-Ако наметалото на нощта не ме покриваше, руменината на девица щеше да се издигне по бузите ми, спомняйки си думите, които ме чу тази вечер. Напразно бих искал да ги коригирам или отрека… Напразно съпротивление! Обичаш ли ме? Знам, че ще ми кажеш „да“ и че ще повярвам. И все пак можеш да нарушиш клетвата си, защото казват, че Юпипер се смее на лъжесвидетелстващите влюбени. Ако наистина ме обичаш, Ромео, кажи го искрено и ако мислиш, че съм лек и се предавам при първа молба, кажи ми и мен, за да бъда неуловим и намръщен и така ще трябва да ме молиш . Обичам те много, Монтегю, много и не ме приемай лекомислено, преди да трябва да бъда по-твърд и постоянен от онези, които търпят презрение, защото са хитри. Ще ти призная, че щях да държа повече лицемерие с теб, ако не беше чул онези думи, които, без да се замислят, разкриха ти целия плам на сърцето ми. Прости ми и не съди, че лекотата се отказва толкова скоро. Нощната самота го направи.
[…]
ЖУЛИЕТ.-Не се кълнете в луната, която в бързото си движение променя облика си всеки месец. Не имитирайте непостоянството му.
[…]
ЖУЛИЕТ.— (Гледа отново през прозореца.) Ще ти кажа само две думи. Ако краят на вашата любов е почетен, ако искате да се ожените, уведомете пратеника, който ще ви изпратя утре, как и кога искате да отпразнувате свещената церемония. Ще ти пожертвам живота си и ще тръгна след теб по света.
СЦЕНА V
В този монолог Жулиета показва нетърпението си, докато чака медицинската си сестра да й донесе новини за Ромео.
[…]
ЖУЛИЕТ Ако не сте го намерили? Но ако! Колко тромаво и мързеливо! Само мисълта трябва да бъде нунцият на любовта. Той бяга по-бързо от слънчевите лъчи, когато прогонват сенките на планините. Затова рисуват любовта с крила. Слънцето вече е на половината път от кариерата си. От девет до дванадесет минават три часа, а той още не се е върнал. Ако имаше млада кръв и душа, тя щеше да се върне с думите на устата си; но старостта е тежка като олово.
ДЕЙСТВИЕ ТРЕТО, СЦЕНА II
В тази сцена Жулиета отново чака да чуе Ромео и споменава, че все още не е консумирала брака си. По-късно той получава новината, че Ромео е убил Теобалдо. След първоначалния шок , тя защитава Ромео и отново потвърждава любовта си към него.
[…]
ЖУЛИЕТА – Бягайте, бягайте към къщата на Феб, крилати коне на слънцето. Камшикът на Фаетон те хвърли в залеза. Ела сладката нощ да окачи плътните си завеси. Затвори о, слънце! твоите проницателни очи и нека моят Ромео дойде при мен мълчаливо и невидим да се хвърли в ръцете ми. Любовта е сляпа и обича нощта, а в тайнствената й светлина влюбените пазят уговорените си срещи. Ела, величествена нощ, матроно на скромна и черна туника, и ме научи как да губя в меката игра, където девиците залагат своето целомъдрие. Покрий с мантията си чистата кръв, която гори по бузите ми. Ела, нощ; ела, Ромео, ти, който си моят ден в средата на тази нощ, ти, който пред нейния мрак изглеждаш като снежинка върху черните крила на гарвана. Ела, тъмна нощ, приятелю на влюбените, и ме върни при моя Ромео. И когато умра Превръщаш всяка частица от тялото си в блестяща звезда, която служи за украшение на мантията ти, така че всички да се влюбят в нощта, да разлюбят слънцето. Вече придобих замъка на моята любов, но все още не го притежавам. Вече съм продаден, но не съм даден на моя господар. Какъв дълъг ден! стига до неделя вечерта за детето, което трябва да носи нов костюм върху него. Но ето идва моята господарка и тя ще ми донесе новини за него.
ДЕЙСТВИЕ ЧЕТВЪРТО, СЦЕНА I
В тази сцена Жулиета разкрива на Фрай Лоренцо своето отчаяние, защото семейството й иска да я омъжи за граф Парис. Той също така намеква за желанието си да се намушка, ако не може да бъде с Ромео. При молбата му за помощ Фрей Лоренцо му дава отварата.
[…]
ЖУЛИЕТ.—Татко, не ми казвай, че казват такова нещо, ако в същото време не мислиш, в своята мъдрост и благоразумие, някакъв начин да го избегнеш. И ако не ме утешиш, ще знам как да се лекувам с кама. Ти, в името на Господа, съедини моята ръка с тази на Ромео и преди тази ръка, където неговият печат беше подпечатан от теб, даде съгласието си за друг съюз, или аз опетнявам вярата му, нека това желязо ни убие. Посъветвайте ме добре или желязото ще осъди делото, което нито вашата сива коса, нито вашата наука знаят как да разрешат. Не спирайте; отговори ми или умри
СЦЕНА III
Вече в стаята си Жулиета се изправя пред страха си от смъртта, съмнява се във Фрей Лоренцо и изразява несигурността си, че не знае дали ще види Ромео отново. Накрая вземете отварата. Това е най-дългият монолог на Жулиета в пиесата и може би най-драматичният.
[…]
ЖУЛИЕТ Сбогом! Кой знае дали ще се видим отново! Леден страх тече във вените ми и почти спира дъха ми на живот. Да им кажа ли да се върнат? Любовница… Но как е да я наричам? Само аз трябва да представлявам тази трагедия. Ела в ръцете ми, мехур. И ако този алкохол не даде своя ефект, ще трябва ли да бъда съпругата на графа? Не, не, никога; ще знаете как да го предотвратите. Ето, ето го запазих. (Посочва камата.)
И ако този алкохол е отрова, приготвена от монаха, за да ме убие и да избегна отговорността си за това, че се омъжих за Ромео? Но страхът ми е напразен. Щом казват, че е светец! Далеч от мен такива долни мисли! Ами ако се събудя заключен в ковчега, преди Ромео да се върне? Колко ужасно! В това тясно заграждение, без светлина, без въздух… Ще се удавя преди той да дойде. И ужасяващия образ на смъртта… и нощта… и ужаса на мястото… гробницата на моите старейшини… тези кости, трупани толкова много векове… тялото на Теобалдо, което гние съвсем близо… духовете, които, според това, което казват, прекъсват… през нощта, тишината на тази самота… О, Боже мой! Не е ли лесно, когато се събудя, дишайки тези миазми, чувайки онези мрачни стенания, които обикновено карат смъртните да вцепеняват, онези викове, подобни на оплакванията на мандрагората, когато е откъсната от земята… Не ми ли е лесно да загубя разума си и да започна да си играя в лудостта си с костите на моите предци или да съблека трупа на Теобалдо на погребалния му воал?, или да строша черепа си с парчетата от скелета на един от моите знаменити старейшини? Вижте… Това е сянката на братовчед ми, който идва с гола стомана, търсейки своя убиец Ромео. Спри, Тибалт! За здравето на Ромео! търси своя убиец Ромео. Спри, Тибалт! За здравето на Ромео! търси своя убиец Ромео. Спри, Тибалт! За здравето на Ромео!
ДЕЙСТВИЕ ПЕТО, СЦЕНА III
Последните монолози на Жулиета се провеждат в тази сцена, когато тя се събужда в мавзолея на Капулети и открива, че Ромео е починал от отравяне. Накрая той взема камата и се самоубива.
[…]
ЖУЛИЕТ.-Ще остана тук. Моят съпруг! Но какво виждам? Той държи чаша в ръцете си. С отрова той ускори смъртта си. жестоко! Не ми остави и капка за пиене. Но ще целуна устните ти, които може би съдържат някаква следа от отровата. Той ще ме убие и ще ме спаси.
(Целува го.) Все още усещам топлината на устните й.
[…]
ЖУЛИЕТ.-Чувствам стъпки. Необходимо е да се съкрати.
(Взема камата на ROMEO.)
Сладко желязо, почивай в сърцето ми, докато умирам!
КРАЙ НА РАБОТАТА
Този Шекспиров шедьовър завършва със смъртта на двамата главни герои и разказа за всички случили се събития, разказан от Фрай Лоренцо. Смъртта на влюбените разбунва враждуващите семейства и слага край на споровете между Монтеки и Капулети.
Библиография
- Анализ на литературното произведение – Ромео и Жулиета . (2011, 1 септември). Достъпно на: http://mantd2012.blogspot.com/2011/09/analisis-de-la-obra-literaria-romeo-y.html
- Шекспир, У. Ромео и Жулиета. (2019 г.). Книгите на Марио Налично онлайн на: https://www.librosdemario.com/romeo-y-julieta-leer-online-gratis/6-paginas
- Шекспир, У. Ромео и Жулиета . (Оригинална версия на английски). Налично онлайн на: http://shakespeare.mit.edu/romeo_juliet/full.html
- Perrel, C. Ромео и Жулиета от Уилям Шекспир . (Ръководство за четене): Пълно резюме и анализ . (2016). Испания. РезюмеExpress.com
